Лятото, като бяхме в Несебър и със Стефан отидохме до Св. Влас да метнем братовчедка ми до гарата в Слънчев Бряг, тя ми каза, че била чула по радиото, че ще има концерт на ZZ Top есента в София. Аз бях в информационно затъмнение и затова не бях чул нищо подобно, но едва ли се впечатлих много, като научих. Знам ли, може би защото не бях слушал особено много ZZ Top. Или изобщо. Хубавото беше, че вече и роднините ми ме познаваха като концертен човек и ми съобщаваха подобни новини, разпитваха ме за впечатления и бъдещи планове.
И така де… оттогава бяха минали няколко месеца, концертът наближи и аз, естествено, отидох. По Z-Rock говореха много, имаше интервюта, снимков материал, агитации и, разбира се, музика – нямаше как да не се поддам. А и ZZ Top са легенди – сега като се сетя, че мислех да пропусна този концерт, ми идва да се върна назад към този момент и да си плесна два шамара. Купих си билет, пак щях да съм сам. Но какво от това! Свърших работа, прибрах се за малко и… към стадион „Академик”. Шофьорът на таксито беше доста разговорлив (не знам има ли неразговорливи такива) и успя да измъкне от мен информация за това какво ще има на стадиона, кои са ZZ Top, какво свирят и т.н.
Влязох в загражденията на стадиона, качих се по стълбите за трибуните и видях някого, когото по никакъв начин не очаквах да видя! Венци! Беше дошъл с Исето, сестра и и баща им. Аз много им се радвам на тях – рокаджийско семейство са – ходят по концерти всички. Та си намерих компания! Супер! Исето и сестра и слязоха в тълпата, а ние, като мъже се изтипосахме на седалките, хаха. Говорихме си, студувахме, пихме биричка и чакахме да започне данданията. Като казвам студувахме, имам предвид точно това – не съм бил на по-смразяващ концерт. Откъм природни условия, разбира се. ZZ Top са горещи. Но да, беше една от ония нощи – когато в края на октомври, като се стъмни и изясни, ти замръзват шушоните. Особено, ако през деня е било топло и си се облякъл само с тениска и не си взел дебелото си яке на концерта.
Пръв започна Тома и неговата група. Сега… не знам какво е мнението ви за това момче и какво мислите по принцип за музикални формати като Music Idol и т.н., но според мен той пее добре. Цялото обвързване със звукозаписна компания и малко престореното държание по телевизията ми се струват в повече, но… това е шоубизнеса. Иначе Томата пя песни от дебютния си албум, заби някой друг кавър, държа се добре на сцената. Парчетата, които въртяха по радиото, бяха най-познати на публиката, която вече се трупаше пред сцената и по трибуните. Краткият сет на Тома приключи навреме – измръзналите зрители вече нямаха търпение. Според мен се справи много добре. Не е никак зле за кариерата му това да пее преди ZZ Top (а разбрах, че е пял и преди Def Leppard и Whitesnake преди две години).
Може би не толкова хубавото беше, че след него имаше още една подгряваща група. Каква ирония, в този студ не ни трябваха повече подгряващи групи. И въпреки опита си да сгреят публиката, гърците DOWN & OUT сами признаха, че в София е много студено и това не би било лесна задача. Като засвириха, първото, което направи впечатление, беше огромната стилова разлика с Тома – та те бяха направо подражатели на ZZ Top. Дълги сола, леко кънтри звучене, здрав блус… малко по малко се приближавахме към музиката на вечерта. Културната българска публика с уважение изслуша комшиите, аплодира представянето им и зачака тръпнещо появата на тримата тексаски каубои.
За какво се сещате, като чуете ZZ Top? Да. Две брадати човечета, ама брадати да видиш! И един трети чичо, който няма брада, но пък фамилията му е такава. Към осем и половина на сцената се появиха Billy Gibbons, Dusty Hill и Frank Beard. Само бях слушал досега за синхрона на двамата очилатковци – убедих се, че всичко е истина. Откакто излязоха пред публиката, не направиха нито една грешна стъпка: всеки един риф, всяко едно движение, завъртане, повдигате на китарата правеха едновременно. Професионализъм или съвършенство – не зная – но беше красиво за гледане. В интервюта са ги питали как го постигат, Billy Gibbons казва, че открай време се дебнат кой ще сбърка и не щеш ли, никой не го прави.
ZZ Top са 40-годишна машина за блус и хард-рок и българската публика имаше удоволствието да види това на живо. Не можех да преценя колко хора бяха дошли, пишеше после, че били над 8000, но „Академик” изглеждаше пълен. Пред нас имаше семейство с възрастен дядо в инвалидна количка, до когото стоеше внучето му и споделяха емоцията заедно – стори ми се доста мило. ZZ Top събраха хора от няколко поколения, хора израстнали с израстването на групата и такива, тепърва запознаващи се с тях (като мен). Венци се хилеше през цялото време – много му хареса. И как няма: бяха перфектни. Озвучението беше страхотно, осветлението правеше сцената да прилича на ден – виждаше се ясно. Огромни видеостени показваха какво се случва долу в детайли, като на някои от парчетата се вплитаха и кадри от стари клипове на групата, снимки от младините (безбрадия период), снимки на техните идоли BB King и Jimi Hendrix, като втория беше on fire, буквално. Затова и направиха горещата “Foxy Lady”.
Не знам, разбира се, песните на ZZ Top, аз съм новак. Успях да разпозная “Cheap Sunglasses”, “Gimme All Your Lovin”, “Sharp Dressed Man” и “La Grange”, която беше част от една няколкопесенна сюита. При цялата косматост на преден фон, Frank Beard някак си оставаше по-назад, качен на могъщия си сет от барабани. Но перфекното му взаимодействие с Dusty създаваше една страхотна ритъм секция. Billy Gibbons със страхотни рифове и сола играеше около това, което основаваха другите двама. И в комплект с това, в ритъм се поклащаха, повдигаха грифовете успоредно, правеха крачки встрани, напред, назад – без грам разконцентрираност – движеха глави и поклащаха бради. Дори някъде по средата на концерта имаше заиграване с публиката (това прозвуча като игра с публиката, хаха) – Billy Gibbons проведе „импровизиран” диалог на български с Деси Банова, в който стана ясно, че му се свири блус на човека… В резултат на това, му беше донесена блус-шапката и се започна. Беше забавно.
Свириха и с онези плюшените китари, от видеото… Или бяха пухени… Абе приличаха на възглавници. Много яко. Определено това щеше да е последния грандиозен чуждестрански концерт за тази година. Нямаше вече къде да се съберат толкова хора на открито, не и при идващата зима. Получи се много хубаво, че именно ZZ Top закриха 2009-та. Беше върховно.
Искра и сестра и бяха нахилени до ушите. На връщане ме метнаха до къщи, татко и беше с колата. А вътре дънеше AC/DC.
Снимки: zrockbg.com
Music is in the ear of the listener 
Posted on 11.12.2010
0