Мечтая гл. нсв. 1. Унасям се в мечти, мисля си за нещо хубаво, приятно и сякаш го виждам във въображението си; бленувам. 2. Имам голямо желание, което не съм уверен дали ще постигна.
И първото, и второто тълковно значение на глагола се стоварваха върху мен всеки път, когато си помислех за System of a Down. Всеки път, откакто пламна любовта. Движещата сила на този свят. Единствената движеща сила – по-мощна от всяка механична пружина, от всяка парна машина, от всеки двигател с вътрешно горене – невидимият старт на всяко нещо.
А музиката… Музиката е най-близо до любовта, като нейн спътник е. Като нейн буревестник, предричащ нещо огромно, магнетично, пълно с енергия и движение. Океан. Където има музика, не може да няма любов.
Моята музика се нарича System of a Down. Нито за миг не се колебая да определя любимия си стил именно с тези четири думи. И с тези четирима американци от арменски произход: Serj Tankian, Daron Malakian, Shavo Odadjian и John Dolmayan. Имах щастието през 2008 да гледам на живо Serj на фестивала SZiGET. Имах оргомното удоволствие да ококоря очи втренчен в него отново, две години по-късно в Бургас. Обожавам соловия му проект. Обожавам Scars on Broadway – смесицата от писъци, китари и мощни барабани, които направиха Daron и John. Но магията, нажежаването на почвата под краката ми, наелектризирането на въздуха около мен, мечтата си оставаше System of a Down.
На 13.08.2006 бандата прави концерт във Флорида, на който съобщава, че се отдава на творчески застой. Не поставям кавички, защото това е изцяло мое разбиране за обявената от тях почивка. Ако дотогава пречка да посетя техен концерт са били големите разстояния, затегнатият граничен режим, парите, моята незрялост, сега вече пречка беше и „несъществуването” им. Разбира се, тук вече има кавички. Години по-късно, когато всичките изброени от мен фактори бяха с обратен знак, оставаше само последният. Никога не съм смятал, че „разделянето” е окончателно. Чаках. Просто чаках.
Докато не плъзнаха слуховете за събиране на групата. Уха! Ето, започна да се говори – беше краят на ноември, 2010. Трябва да призная, радостта ми беше огромна! То е като изгрева – знаеш, че ще се случи, но въпреки това всеки път е различен, нов, очакван, усмихващ.
System of a Down са на турне в Европа през юни 2011. Това беше за мен новина номер едно! Когато разбрах, помня, че така се зарадвах и разклатих глава, че сецнах врата си, който ме боля седмица след това. 02.06 – Италия, 04 и 05 – Германия, на 13 – Австрия! Трябваше да имам първата дата, най-първата! Без никакво колебание поръчах билети, запазих самолетен полет и хотел за концерта в Милано в началото на юни. А беше едва 06.12. Месец по-късно купихме и билети за фестивала NOVA ROCK в Австрия, на който System of a Down бяха хедлайнери.
Голямото чакане започна… Ще спестя всички закани от моя страна, безбройните превъртания в главата ми на всяка песен от петте албума (и страничните такива), няколкото ми сънища, в които вече бях на техен концерт и лекото ми разочарование, че в Италия няма да е първото живо изпълнение от близо пет години насам (поради обявяването на майско северноамериканско турне). Ще прескоча директно на 01.06.2011.
Полетът ни беше в 11:00. На летището имаше и други млади хора говорещи за System of a Down, отиващи в Милано за концерта. Аз преброих 8. Колко прекрасно! И ние двамата с Максимов – общо 10 човека, поне, щяха да говорят на български измежду оргомното море от италианци. Като кацнахме в Бергамо и стигнахме в Милано, се запознахме с Жоро и Ели – нашите SOAD приятели. Ели, всъщност, познавах задочно от форума на Z-Rock. Бяхме се засичали с нея на десетки концерти в София. Сега вече стиснахме ръце, разменихме телефони и се разбрахме в деня на концерта да се чуем, за да гледаме заедно. Ние поехме дългия път към хотела (Милано не бил никак малък), разгледахме набързо част от града и заспахме уморени. На следващия ден ни чакаше една мечта.
В 15:30, когато навлязохме в концертното пространство, разбрахме, че ще гъмжи от народ. Не знам как стигнах до извода, че концертът ще е в зала. Може би това, че беше самостоятелен, а не фестивал, може би това, че Fiera Milano е експо-център… не знам. И въпреки думата „самостоятелен” в предното изречение, проявата имаше фестивален характер. Концертите не бяха още започнали, а пред сцената имаше поне 15 000 човека. А, да, концертите: преди System of a Down, в този ред, видяхме: Anti-Flag, Volbeat, Sick Of It All и Danzig! Между две огромни халета, на един огромен паркинг, в един огромен експо-център със собствени асфалтови артерии във вътрешността му, беше заградена зона за концерти. Италия!
В 16:30 започнаха пънкарите от „ентай-флаг”, които опитаха да бъдат оригинални с това, че на последната песен барабанистът им слезе да удря барабаните в публиката. Как стана – не знам, ние бяхме малко по-назад, понеже нали ви казвам – 15 000!
Следващи бяха Volbeat, които според мен са една много симпатична банда. Отличните силни вокали и метален ритъм им печелят много и все повече фенове. Харесаха ми! Този концерт, както и следващия, изгледахме заедно с Жоро и Ели, с които се намерихме все пак, понеже нали ви казвам – вече 25 000!
Видяхме един пич с тениска на Sofia Rocks 2010, който не приличаше на българин, което беше яко! Sick Оf It All разрушаваха сцената и кокалите на участниците в погото, докато ние малко по малко се придвижвахме напред.
Грешка! Тоалетните бяха далеч, а бирата – задължителна. Едно ходене означаваше загуба на така или иначе оскъдното място. А както се случи при нас, загубихме се с Ели и Жоро. Очаквано, понеже нали ви казвам – вече 35 000!
Danzig запомних с това, че на сцената беше Glenn Danzig! Точка. Естествено, “Mother, tell your children not to walk my way…”, както и огромното неуважение на италианската публика, която скандираше “System, System” през целия сет на Danzig. Glenn е като Джони Браво – съвсем в добронамерения смисъл – от кръста нагоре е канара! Прекрасен глас от издъхващите колони, които според мен бяха проблем за цялата вечер. Но знаем, че многото хора поглъщат звука. 40 000! И тук стана нещо, което не ми се беше случвало досега – огромна река от хора се повлече от лявата част на тълпата в посока напред и като лавина засмукваше човешка маса около себе си. Не зная как пространството пред сцената пое толкова италианци! На следващия ден Ели сподели, че е попаднала в реката и се е въртяла в опит да се спаси от лактите, колената и главите на хората. Ние с Максимов бяхме в периферията на потока. Но не за дълго. Отместихме се на по-безопасна позиция и зачакахме.
В 21:15 сцената беше оградена с бял плащ отпред и от двете страни. Върху него с огромни букви бяха прожектирани ония четири думи, за които ви говорех по-горе. Въздухът започна да се наелектризира. Масата се сгъстяваше, хората дебнеха с всякаква електроника започването на концерта. Почвата се нажежаваше. Кършех пръсти нервно, прибирах и изваждах фотоапарата си постоянно. Бях припрян, като при първа целувка, но и спокоен, като обичан от южна Испания с извита лилава усмивка и топъл тъмно-кафяв поглед. Точно в обявения час, 21:30, четири огромни кръга засвяткаха върху плаща отвътре. В тях имаше сенки на мъж с китара, мъж с бас, мъж зад барабани и мъж с микрофон. Двамата мъже, с баса и барабаните, засвириха. “They’re trying to build a prison”, нашепна мъжът с микрофона и публиката пощуря. “Mother fucker!” изкрещя мъжът с китарата и всичко започна! System of a Down пред очите ми, на живо, за мен и още 39 999 жадни гърла. Поне.
Не помня кои бяха песните, не ме интересуваше! След края на концерта преброих 25 или 26. Пях на всяка една от тях, скачах на всяка една от тях, крещях след всяка една от тях! Serj пее прекрасно, Daron свири и пее великолепно (крещи още повече). Shavo е луд сам по себе си, но басът му раздира диафрагми. John, може би като най-смирен от четиримата, а и на по-заден план, застанал зад огромния си сет от барабани, удрящ яростно, не попадаше много в полезрението на камерите. Но се чуваше. Благодарение на двете големи видео-стени, особено на дясната, успяхме да гледаме какво се случва на сцената.
На третата песен, “B.Y.O.B”, огромната река от хора от по-рано потече в обратна посока. Право срещу нас! Нали се бяхме изместили, мамка му, какви са тия хора! Италианецът е концертна натура. Среща се на апенинския полуостров, пее много, дори и ако е от тоя тип посетители, които застават по-отзад, знае всички текстове, танцува, смее се и се бута, когато излиза от тъпканицата. Но на концерт, като на концерт – беше прекрасно! Жестоко изпълнение, великолепни песни, чисто, спретнато, премерено, точно както си го представях! Нямаше много излишни хвалби към публиката, нямаше превъзнасяне, естествено, не мина без порицание на “puto Berlusconi”, което хората приеха с охота. Сцената беше семпла, с два огромни подвижни платформени осветителни правоъгълника над Daron, който беше вляво, и Shavo – вдясно.
Сменяше се фонът в дъното – от “System of a Down”, през пейзаж на високи сини планини (Holy Mountains?) до всеизвестното лого на дебютния албум на System of a Down, разпънатата дясна ръка. Огромна наслада в мен остави “I-E-A-I-A-I-O”! Не очаквах песен от “Steal This Album!”. Различих толкова песни от “System of a Down”, колкото и от “Toxicity”. Любимата “Forest” – каква наслада! Останалите два албума също имаха свои представители. Любимата “Radio/Video” – каква радост! Мога да побера всички качества на четиримата музиканти в една песен – “Suite-Pee”. Брилянтният начален риф, гърленото пеене, дълбокият бас преди първото забавяне на темпото, страхотният ритъм. Мога и в още 25 песни – онези, останалите от бляскавия сетлист, който чухме на 02.06.2011 в панаирното градче Ро край Милано.
Няма да излъжа, ако кажа, че всичко мина пред мен като на лента. Един час и тридесет минути ми се сториха като миг. Клиширано ли ще е, ако споделя, че като затворя очи, виждам сцената?
Поклон, System of a Down! Направихте ме щастлив! Благодаря! Ще се видим на 13.06 в Австрия!
Music is in the ear of the listener 
Tоdor
15.06.2011
Харесва ми как пишеш!