Ето, че новата година вече е факт. Като децата, които играят на онази игра с камъчетата и последователно номерираните квадрати, нашето камъче попадна на номер 2010 и скочихме напред. Обръщайки се назад и поглеждайки през прозореца на 2009, видях много концерти. Уау! Това беше върхът в музикалния ми живот: десетки големи концерти, няколко фестивала, пътувания извън страната, безброй клубни концерти – чувствах се цял. И какво прави мишката, която е намерила малко парче сиренце? Иска още! Глупаво сравнение, което обаче рисува моите желания, образували се още в първите дни на 2010. Дали щеше да има още, зависеше от времето и от нищо друго.
И след това лирическо встъпление, нека ви разкажа как започна годината в концертно-музикален план. Имах за цел да посещавам концерти всеки месец или с други думи, да няма месец измежду всичките 12, без да съм отишъл на поне едно живо изпълнение. И понеже вече беше 19 януари, сериозно се запритесних да не издъня всичко още в началото.
Винаги съм казвал, че от „Източни пиеси”, единственото, което ми хареса, беше музиката. Като свърши прожекцията на филма, останах в залата само за да изгледам финалните надписи и да прочета коя е групата в кафенето, където главният герой заведе турската си приятелка. Научих името, потърсих ги, купих си албума… и готово – вече бях фен.
Разказвам накратко историята на ушното ми запознанство с Nasekomix, защото на 19.01 ми предстоеше да се запозная и очно. Първо ме изненада мястото на концерта – „Модерен театър”! Но после си казах – ама защо не! – трип-хоп, декори, костюми (бях чувал, че така излизат на сцена) – какво по-удачно място от театър!
Така и беше – залата беше пълна, сцената огромна, декорите – разхвърляни и семпли. Дъното приличаше на склад, нали се сещате, от онези кътове в мазето или гаража, където има нахвърляни някакви неща – стари, вехти, които едва ли ще използвате някога, но които съществуват в някаква тяхна си хармония, оплетени, цветово допълващи се, сами по себе си без форма, но заедно приличащи на нещо. Склад, където по всяка вероятност освен вещи, можеше да се намерят и насекоми – дребни, невредящи никому, кокорещи огромните си очи. И както слънцето, преди да се скрие зад хоризонта, намира пролука между няколко сгради, и изпращайки оранжевите си лъчи през английския двор и малкото прозорче, обагря вещите в мазето в портокалово, така и светлините от сценичните прожектори създаваха усещане за залез, сумрак, вечер.
Седнах на балкона, защото исках да гледам отвисоко. И не съжалих! Сега… малко е странно да си на концерт (не било то точно рок) и да си седнал на велурена седалка, но трябва да ви призная, че няма нищо лошо в това. И седейки си комфортно, дочаках музикантите да се появят един по един. Облечени като насекоми, Nasekomix вече свиреха. И бяха прекрасни! Чух само добри отзиви за промото на албума им в Backstage (от което впрочем е постера в началото, не успях да открия постер за театралния им концерт), за това как били с красиви костюми, как всичко било украсено. И наистина! Рони беше пеперуда, другите музиканти (не съм сигурен дали знам имената им) – членестоноги скакалци, молци, с антени, крила и надкрилници. В цветове от сиво през бежаво до бяло.
Направиха целия албум. Без изключения. На „Сама танго”, доколкото се сещам, имаше хореография – танго, изиграно от млада двойка. Действието обаче се случваше зад стена – декор, спуснат по средата на сцената, през чийто голям прозорец гледахме танца. Като че ли надничахме в бална зала. Рони пее красиво – гласът и е уникален, нежен. Трип-хоп се прави с много ритъм, бас, мелодия – всъщност, не смея да говоря много за това, защото не съм познавач, но такива са ми наблюденията. Имаше всичко това. Има всичко това в Nasekomix. Басистът свиреше на електрически контрабас – колко яко! А акордеонът каква екзотика придава! Публиката се радваше на всяко парче, не само на „Инжектирай ме с любов”, познато от въпросния филм. Между другото, единият актьор, който играеше това малкото момче, нео-националистчето, беше в залата малко по-напред от мен. Явно има вкус за хубава музика. Или просто е имал покана.
Определено който не е гледал Nasekomix на живо, е хубаво да го направи, поне веднъж. Защото имат и други песни, не само от албума, защото са магнетични и професионално и адекватно водят представленията си.
Какъв по-хубав старт на 2010 от български!
Снимки: mysound.bg, slusham.com
Music is in the ear of the listener 
Posted on 30.03.2011
0